Методи и средства за постигане на изследователските цели, включително и интердисциплинарност на проектното предложение
Този раздел представя основата на следваната методология за оценка на социално-икономическата уязвимост на различни екосистеми от пожар в парично изражение (т.е. 2005 EUR).
За справяне с несигурността, свързана със степента на въздействие на пожара и възприемането на предпазния подход се приема най-лошият сценарий по отношение на последствията върху застрашените сгради, население и екосистеми. Времевото измерение на щетите върху екосистемите беше предвидено, като се оцени периодът от време, необходим до пълното им възстановяване при най-неблагоприятните условия (n) и се дисконтира потокът от загубени услуги, който се счита за постоянен. За да се ограничи социалното наказание до бъдещето („тиранията на настоящето“) ще се приложи хиперболичен дисконтов фактор (f) с дисконтов процент (r) от 2% (Pettenella et al., 2008).
Времевата интеграция на загубата на въглеродни запаси следва различна логика. Като се има предвид, че въглеродът се абсорбира отново след пожар през тези години, докато горите се регенерират, общото въздействие се състои от разликата между запазването на запасите и загубата им за определен период от време. Социалното предпочитание за настоящето предполага, че настоящата стойност на възстановените запаси (получена чрез прилагане на дисконтовия фактор, f’) е по-ниска от стойността на изгубените днес запаси.
Оценката на годишния поток от горски стоки, които са податливи на загуба, се основава на ефективната производителност. Те се изчисляват като съотношения между годишното производство и продуктивната площ. В зависимост от конкретната стока са използвани различни критерии за определяне на производствената площ. Този фокус върху ефективното използване на горите е основната разлика с предишните разработени модели за аналитична оценка, базирани на оценки на измерванията на годишното увеличение на биомасата. Те вместо това отразяват потенциалното използване на горите (Mavsar et al., 2011a). За да се обхване нетният принос на горите към социалното благосъстояние, разходите за дърводобив трябва да бъдат извадени от цените (Mavsar et al., 2011b). Когато няма налични надеждни и специфични за обекта данни за разходите, цените, съответстващи на най-близката точка до всяка екосистема, могат да служат като приближение на нетната стойност на горската продукция.
Процесът се състои от четири последователни стъпки: оценка на периода от време за възстановяване на растителността; оценка на активи; оценка и разпределение на загубите. Накрая резултатите ще се обобщят на ниво пиксел.
Гореизброените елементи ще се оценяват чрез икономически методи (на пазарните цени, хедонични цени, пътни разходи, прехвърляне на ползи, условни методи и др.). Стойността на материалните и нематериалните разходи ще бъде определена и по съществуващите и използвани национални нормативни документи, като „Закон за горите“, „Наредба № 8 от 11 май 2012 г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари“17, „Стратегически план за развитие на горския сектор 2014-2023“, „Програма за опазване на горите от пожар на ИАГ“, “НАРЕДБА за оценка на поземлени имоти в горски територии”, “МЕТОДИКА за оценка и картиране на състоянието на горите и горските екосистеми и техните услуги в България”, „Наредба за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия“ и др.
Чрез сравнителен анализ на получените резултати ще се определи ефектът от използването на разработената концепция за създаване на методика за определяне на щетите от горските пожари.
Също така ще бъде направен преглед на опита на различни страни, на JRC (Joint Research Center) на ЕК (Европейската комисия) и на международни проекти (COST Action CA18135, Fire in the Earth System: Science & Society (FIRE links); COST Action CA22141 Integrated DSS for delivery of ecosystem services based on EU forest policies (DSS4ES); CA21158 Enhancing Small-Medium Islands resilience by securing the sustainability of Ecosystem Services; CA21125 A European forum for revitalization of marginalized mountain areas; COST Action CA22164 European Network on Extreme fire behavior (NERO); Global fire partnership; Wildland-urban-interface fire touristic infrastructures protection solutions; Innovation laboratories for climate action – ILCA) по определянето на щетите от горски пожари, като приложимите от тях методи ще бъдат използвани в разработката.
След определянето на стойността на отделните компоненти, кумулативно ще се определя стойността на щетите, нанесени от горските пожари на единица горска площ, което ще улесни специалистите от централното и регионалните управления на горите, както и от териториалните поделения (Държавни Горски и Ловни стопанства, Общински Горски стопанства, частни собственици на гори и др.) в определянето на размера и стойността на щетите и на вредите, нанесени от горските и природни пожари. Също така това ще спомогне и за изготвяне на Анализ разходи-ползи на средствата за превенция, съпоставени срещу средствата за нанесените щети и вреди от горските пожари.
Разработената концепция за методика би могла да бъде полезна и при обучението на професионалисти в областта, а също така и на студенти и докторанти в Институт за гората – БАН, Лесотехническия университет, Техническия университет и Академията на МВР.
Целта на проекта е да предложи концепция за създаване на методика за определяне на реалната стойност на щетите, нанесени от горски пожари (материални и нематериални).
С предложения проект се предлага да бъдат решени следните задачи:
Разработване на концепция за оценка на щетите от горски пожари;
Оценка на щетите от опожарената дървесина по пазарни цени;
Оценка на щетите върху опожарените земи в горските територии по пазарни цени;
Оценка на щетите от нарушение на екосистемните услуги и ползи, предоставяни от засегнатите горски територии;
Оценка на стойността на разходите за добив на засегнатата от пожар дървесина и на стойността на разходите за възстановяване на насажденията;
Оценка на разходите във връзка с времето за възстановяване на горските насаждения във вид, близък до този преди бедствието;
Оценка на стойността на нематериалните вреди, нанесени от бедствието, като нарушаване на екосистемите, загубата на културни и исторически ценности, нарушаване на водоохранната роля на горските територии, създаване на предпоставки за ерозия и потенциалните загуби от тях, увеличаване на нивата на СО2 и СН4 в атмосферата, биомасата и почвите;
Влияние на климатичните промени върху риска от пожар;
Оценка на вредите, нанесени върху екологичната, социалната и икономическата сфера.